Коприненият сняг целува
заспалата, замръзнала земя.
Шейна с децата плува
и се къпе във снега!
Усмивки хиляди красиви,
накичени със звездните зари.
Очакват празниците живи,
някой нещичко да им дари…
Притихва земята. А снежинките бели
прегръщат и пазят града си заспал.
И чупят замъци, от студ дебели,
пелена от сняг улиците е застлал...
Денят приближава. Снегът си вали.
А елхата сияе като огъня ярък.
Човекът става. Готов да дари
обичта си - най-хубав подарък!
© Сиси Валентинова All rights reserved.
страхотен стих!!
прегръдки от мен