на НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ
На стената висят всички ценни картини,
между тях окачих твоята с морското синьо.
Ти за мен я рисува, мило мое дете.
Беше първо пързалка, после каза - небе,
после каза със стойка на художник напет:
„Това е най-точният син твой портрет.”
И аз бях пленен не от синия лист,
а с това, че ме имаш за толкова чист,
а с това, че изглеждам в две детски очи
като някакъв цвят, дето пръска лъчи,
като някакъв малък квадратен синчец. ...