Поисках да ти подаря подарък скъп.
Замислих се за неговата стойност.
А изборът оказа се жесток
и дълго лутах се какво да избера.
Реших – усмивката си ще ти подаря,
ти ми отвърна със твоята – двойно.
Не става, помислих си, не може така.
И тръгнах да търся отново.
Избрах си целувка – ти пак ми отвърна.
Пак двойно… провал… не струва това.
Опитах с прегръдка тогава - най-нежна, възможно,
но ти ме понесе във твойта… отново. ...