Jan 21, 2014, 10:10 PM

Подарък 

  Poetry » Love
573 0 11

Подарък

 

Допряла нежно своята глава,

долавям как сърцето ти говори.

Казва ми, че твоята душа

трябва с мене да поспори.

 

Да пита молещо защо

не искам него да обичам

и бягам сякаш, от какво?

И думи мили не изричам…

 

Сърцето силно, мъжко

плаче с тъжен глас.

Мълча отново… длъжко,

от ударите му в захлас!

 

Страхувам се от тебе,

мъжко, влюбено сърце!

Изцяло ти превзе ме,

отне ми моето сърце!

© Манипулирам All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса!Поздравления!
  • Динко, така е, страх лозе пази

    Благодаря, че намина!
  • малко страх е неминуем, но после идва доверието и т.н....!!!
  • Присъединявам се!
    Поздрав, М!
  • Благодаря, Чо! Знам какво ми казваш, ама съм много предпазлива и неслъзлива ...Крадецът вика: Дръжте крадеца!

    Благодаря и за мнението ти, знаеш, че е важно за мен!
  • Пази се ти от крадeц на сърца,
    че обичан е той от всяка жена.
    Лицето си крие в много лица,
    а любовта му е само до втора луна.

    Е, не винаги се получава така, но трябва да се внимава.
    Не всички жени са с изострени сетива!
    Допадна ми!
    Поздрав, М!
  • Исмаил, прекрасен коментар! Стопли ме и ме зарадва
  • Тук се чувствам уютно! Поздрави за хубавия стих!
  • Благодаря, Ена! Наистина е чисто като усещане и по женски предпазливо
  • Понякога и това се случва... и ми е много познато
    Умили ме с този стих, лъха нежност, чистота и една красива любов
    Хубаво е!
  • Хаха, помня!
Random works
: ??:??