(На моята приятелка Р., която напълно загуби зрението си)
Събуждаш се на “двадеет и пет”,
просто утро, като всяко друго.
Очи отваряш – тъмнина пред теб,
дори и днес не става чудо.
Но ти смирено само се усмихваш,
днес е твоят ден, без отчаяние.
Като мъничко дете притихваш
и казваш пак познатото желание.
Вратата се отваря “Изненада”
и без да виждаш, назоваваш всеки глас.
Мечтата пак недоизречена, пропада, ...