Минават всичките през нея
с огромни лъскави пакети,
невидима е, те се смеят,
от коледния дух обзети.
Последен вход мете Козета
с метла висока до небето,
с надежда някой да се сети,
че тя живее във мазето
от сто и повече години,
без ток, вода и топла дума,
дори без никакви роднини,
че бедността е като чума.
С подути глезени и колена
едва дотътри се в стайчето,
покана някаква прошумуля -
след Коледа да предаде ключето.
© Ивон All rights reserved.