Аз съм с тебе, Живот, и ти с мене,
и поделяме кървав комат –
Теб ти писва от хорското бреме,
а на мене – от този див свят…
Не вини ме, Живот, не упреквай,
че тъй късно за теб помъдрях…
и достигна ме твоята клетва –
търсих обич, а сторвах си грях…
Тъй с греха си вървя всекидневно,
дотежава ми често, гнети…
Украсявам те с багри и цветно
се опитвам да гледам, в очи. ...