Индиана (Криси)
216 7914
Dec 12, 2011, 10:26 PM

Поделяме кървав комат 

  Poetry
1134 1 19

Аз съм с тебе, Живот, и ти с мене,

и поделяме кървав комат –

Теб ти писва от хорското бреме,

а на мене – от този див свят…

Не вини ме, Живот, не упреквай,

че тъй късно за теб помъдрях…

и достигна ме твоята клетва –

търсих обич, а сторвах си грях…

Тъй с греха си вървя всекидневно,

дотежава ми често, гнети…

Украсявам те с багри и цветно

се опитвам да гледам, в очи.

Ти понякога силно наказваш,

пръст размахваш, във рани гориш,

но така очевидно доказваш,

че съм жива, пък нека боли.

Не вини ме, Живот, пъстроцветен,

не упреквай за всеки мой грях,

ще опитам по пътя ти вечен,

да оставя от мене следа.

И когато от тебе „възкръсна”,

и поема небесна съдба,

и през зъби дори да просъскам,

то ще бъде…”Благодаря”. 

© Криси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??