Подир сенките...

Oct 25, 2012, 3:02 PM

Poetry » Other

448 0 2

Подир тихите сенки на нашите думи

ние, странници, бягаме, а, уви, помежду ни

някак бавно се спуска едно примирение.

Все отчаяни търсим топлина и спасение.

Не ни стигат протяжните болни минути.

Все се молим горещо със молитви нечути

и тъгите приспиваме, на кълбо ги мотаем.

Ще намерим ли щастие - и до днеска не знаем.

Ала бродим във делника без компас – със надежда,

че животът ни сбъркан сам добре се подрежда.

Трескаво все се лутаме, досега не разбрали,

че съдбата е блудница- пресметливо ни гали.

И за всяка прекарана страстна нощ с нея

ще си плащаме с лихвите – със това, че живеем.

Please sign in with your account so you can comment and vote.