Като мартенски сняг закъснял
крехка е твойта последна усмивка,
а очите ти търсят зад мен,
нечия чужда и сладка милувка.
Не, недей ме поглежда отново,
подмини ме със боси крака
и тревата нека те гали
вместо моята груба ръка.
Нека птиците носят ти радост
с песни, вместо моя брътвеж,
обичта ми ужасна, да гасне,
неполята от твоя копнеж. ...