Приемам със усмивка всички думи
примесени с обиди, гняв и укор.
На злобата отвръщам ви със рими,
които стрелят не в гръб и от упор.
Прощавам всяка груба нетактичност,
нахълтала в света ми до половина.
Поръсвам я ту с доза ироничност,
ту с поглед, конкуриращ се с лавина.
Но... пак ви се усмихвам. Ей така,
напук на тази ваша завист пуста.
Не може да убие глупостта
душата ми, преливаща от чувства. ...