Защо ли ми носи тези земни цветя?...
Нима наистина е забравил?
Помни май само първородния грях
и цялата тежест пак на мен е оставил...
А на прозореца ми все така си цъфти
нашата, четирилистната детелина...
Боже, нима напразно я изкорених
там от Твоята райска градина?!...
И влиза във къщи. Почти примирен...
невинен Адам... А днес имам празник.
(Всъщност, денят ми е почти провален
и слънцето тича към заник...) ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up