Дните ни
са като малки перлени мъниста,
прехвърляни
през пръстите на времето
подобно броеница ...
В очите топли,
разпаленият елмов пламък
е символ
на разливаща се нежност ...
По очните дъна
напуканите капиляри
се пръскат
в обич,
докато в зениците им просветва...
Душата
се разтапя като восък
от край до край във думите,
с които ме достигаш -
целувки,
капещи по дланите на тишината...
Пристъпвам
като в божи храм към теб,
а часовете
се разплисват до полуда
в отблясъци на мигове красиви...
От пламналите елмови дихания,
под звуците
на арфа тънкострунна
мънистата молитвени
изгарят,
а ние сме
от другата страна
на циферблата на часовника,
застанали един до друг...
Пространството
около нас се разширява
и губим се в безкрая
на механизмите задвижващи
стрелките
на времето, което преминава ...
Секундомерът се върти,
а ние с теб сме там –
в градината
на чувствата разпалени,
където
времето въобще не съществува…
Стаили дъх сме заедно,
разтворени
в очакване от елмовия пламък...
Пристъпвам първа:
Целувам те.
Целуваш ме.
Усещане ...
Сърцето ми до теб се разтопява ...
© Йоанна All rights reserved.
Така е преминало - но ще го имам предвид