Aug 26, 2008, 8:42 AM

Подольские курсанты 

  Poetry » Civilian
1120 0 4
Подольские курсанты

Вятърът свири по плаца...
- 24-та батарея...
... Стани-и-и!

Като мъртъвци от гробове
изхвърчат юноши
от стаите.
Раздават се патрони.
Пушките
проблясват в тъмнината,
в коридорите
притичват офицери -
полудели.

Строени,
с мрачни физиономии
по ред се качват в камионите.
За миг си спомнят за любимата,
усмихват се на тези спомени,
последен поглед към патроните
и тръгват с песен
към победата.

- Сержанте, твойто отделение
заема дясната позиция.
Не разрешавам отстъпление!
Бой до последната муниция!

Лице в лице с врага застанали,
пълзят срещу оловната заря.
От трите хиляди
петстотин стигат
в Берлин
да си платят дълга.

Последен изтрел.
Всичко свършва.
Само сигналът на тръбача
разкъсва тишината.
Загиват, тънейки във кръв,
мечтаейки за края на войната.

А вятърът свири по плаца,
тъй опустял и забравен...
И само гласът на дневалния
между разбити стени
вика при себе си мъртвите:
- 24-та батарея...
Стани!

© Иван Аргиров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??