Jan 24, 2018, 10:09 AM  

Подпис с червено мастило 

  Poetry » Love
610 8 14
Живеех в чужд сценарий като в кино,
белязана от острото на ножа.
Очите бяха греяното вино,
което твоят поглед ми предложи.
С ръце като лозички ме прегърна,
изпратен от съдбата по кармичност.
Сърцето те позна и ти отвърна,
отключило инстинкта си първичен.
И, сякаш таен шифър разгадала,
аз вече знаех колко ме обичаш.
За тебе не облякох рокля бяла,
тъй както е прието от приличие. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??