Подпухнали очи, невиждащи лъчи - на утрото най-нежната милувка, която като песен нещо ми шепти - по устните ми слънчева целувка. С невиждащи очи долавям синевата по миглите ми нежно да трепти и както трепетлика трепка ми душата, дочула музика, която да звъни. И аз съм птица с лъчи вместо крила, невиждаща тегобата на дните жалки. Политнала във необятни небеса, сред топли слънчеви усмивки. Очите ми, открили светлина, която не пробожда, а лекува с лъчите си онази скрита рана, която след залез се открива. И в нощ под светещи звезди, когато и луната даже кротко спи, душата ми до лудост в мен крещи, пролива и рони своите сълзи. Като балсам е музиката на лъчите! И полетът на мислите красив! Какво, че теб те има във мечтите, нали те виждам там поне щастлив!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.