Идва днес подранилата зима
и улавя дланта ми гореща.
Топлината, която съм имала,
заскрежава, преди да те срещна.
И поемаме с нея нанякъде
през гори и усойни пътеки.
Пазя в себе си спомен за лятото,
изгорило очите ни слепи.
И сега са очите ни слепи,
а косите ни – бели от скреж.
И са празни ръцете ни двете,
незапалили огън горещ. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up