Dec 19, 2009, 2:43 PM

Подслушано от птиците 

  Poetry » White poetry
443 0 3

''Когато най-боли, аз трябва да ви пея -

за да ви кажа всъщност, че умирам от любов:

на този свят, макар и лош, останах длъжна.

Повече надежда, ласки повече,

усмивки без сълза и стон,

вий давайте и дайте всичко,

преди да паднете в екстаза на смъртта.''

Те пееха, а аз ги слушах,

стоях тъй дълго, че сърцето -

бяла роза в мен

порозовя.

Сега е толкова красиво и не мога да го спра.

''Когато най-боли, аз трябва да ви пея -

за да ви кажа, че умирам от любов:

на този свят, макар и лош - оставам длъжна...''

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??