''Когато най-боли, аз трябва да ви пея -
за да ви кажа всъщност, че умирам от любов:
на този свят, макар и лош, останах длъжна.
Повече надежда, ласки повече,
усмивки без сълза и стон,
вий давайте и дайте всичко,
преди да паднете в екстаза на смъртта.''
Те пееха, а аз ги слушах,
стоях тъй дълго, че сърцето -
бяла роза в мен
порозовя.
Сега е толкова красиво и не мога да го спра.
''Когато най-боли, аз трябва да ви пея -
за да ви кажа, че умирам от любов:
на този свят, макар и лош - оставам длъжна...''
© Кирилка Пачева All rights reserved.