Вечерната трева в окото на щуреца
защόри без остатък синьото на здрача.
До точка се стопи на залеза писецът,
драснал две искрици, които да изплаче
самотна и добра нощта като вдовица,
косици пребрадила, прегърбена и лиха.
Сълзата ù се кротна в присвитата зеница.
И някак лековерно с трици разменихме
на идващата есен воалите с мъгла,
която припълзя, коварна като сянка.
И щом обримчи в мокро дъждовната игла
къдриците ръждиви на навес гнил и стряха, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up