Къде да си оставя багажа стар -
предразсъдъци и самолюбие?
В пътната ми чанта струпани са и пречат.
Да се обърна наляво ми пречат.
Да погледна вдясно – пак отпор.
Нужен ли ми е сега този товар?
За тях бунището е хаоса неосъзнат.
Оковите – тях кой ли ще ми вземе?
Дошло е време веригите от мен да снеме
вълшебството наречено любов.
Прастара, колкото земята,
измислена във много имена. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up