Подвластна на страстта
Той и аз решихме така - да споделим постеля
и слеем нашите тела.
Споделих желанието му да съм с него в нощта и до ранната зора.
Сега не знам как, нито кога да събера своята душа ?
Оставих парчетата счупени, изгубени, там където бях негова,
там където дадох му страстта.
Аз единствена бях в нощта.
Изгубих се в него, дадох му вика, дадох му смеха си.
Давам му и тяло, и душа. Пак ще споделя с този мъж лудостта.
Той ме научи да искам това.
Тръгвам сутринта и знам - скоро ще се върна до познатата врата.
Вече съм подвластна на мъжа, взел от мен съвестта.
Станах негова - ето я слабостта, една жена да иска мъж и грях.
Няма я гордостта.
Той ме притежава и аз съм само негова жена!
26.05.2015г.
© Цветомира Тошева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Искаме това, което все още нямаме. Бързаме да пораснем. Бързаме, но за къде?
-
Спомних си младостта и поисках да съм такава, каквато бях някога, когато исках да съм такава, каквато съм сега....
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
