За служба, за любов, надземна грижа,
за гняв и чест, за смърт скоропостижна,
говорим ний и мъртвите ни слушат –
във студ и зной, в порой и дълга суша…
Опасност няма – мъртвите са неми,
те нямат остри жизнени проблеми
и клюката на завистта в устата
за тях остава песен недопята…
Завиждам им затуй, че те не бързат
подземни връзки долу да завързват.
Завиждам им за страшното търпение,
с което ще дочакат там и мене… ...