Подземно небе

Jan 18, 2011, 3:47 PM

Poetry » Phylosophy

461 0 3

Подземно небе

Затворен във мазето,
ръждясвам с мисълта,
че повече небето
нивга няма да съзра.

Във плен на тъмнината
минават ден след ден
и няма я вратата,
що диря уморен.

Стените са студени,
безкрайна е нощта,
надеждата, сломена,
търкаля се в прахта.

Изядох всичко живо,
що беше вътре в мен,
сега се чувствам сиво,
ужасно отегчен.

Ръце протягам в мрака,
политам в пропастта,
на дъното ме чака
баща ми зъл - Греха.

* * *

Заровен във мазето -
шест стъпки под земята,
не виждам ни небето,
нито светлината...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

evotosh (Задгробник Евотош)

2011-01-23T20:28:12+02:00

Причината за този мрак е всеки стъпил тук човешки крак...
pumuckl (Елена)

2011-01-19T10:34:37+02:00

Колкото по-наситена е тъмнината,
толкова по-ярко греят звездите...
И ти се струва,че си заровен в земята,
защото не искаш да си отвориш очитe
esfir (Есфир Асфар)

2011-01-18T19:02:55+02:00

Каква е причината за този мрак?