Остана някъде далече
времето на празничните дни
и няма го моментът, в който като Феникс,
като нов живот сред буря ще ме възкреси.
Отиде си загадъчното утро
нито мълва, нито шепот.
Отиде си искрицата надежда,
сред мъглата се изгуби като демон.
Отидоха си всички птици,
прелитащи над покрива ми всеки ден,
почерняха белите ми скици,
сякаш никога не са били за мен. ...