1. Поема на думите

Някои във думите съзират само кал,

а някъде из думите изниква нежно цвете,

думите търкалят се и всяка е медал,

хиляди различни думи, хиляди портрети . . .

Пилеят се ята от думи

в мъглата на разперена лъжа,

думите изгубени в безпътни друми,

там мъртви лебеди кръжат.

Празни голи фрази,

но в купчините тор – елмаз,

камшик плющи, ботушът гази

и ето в бурята маяк на яркия компас!

Страхът рои страхливи думи,

двулични, хлъзгави с гримасата на шут,

пълзят към редките цветя

във бурените чуми,

дрънчат синджири във сирашкия приют...

В трюма са гребците уморени,

завързани са смелите слова,

но чакат утрото на своята сирена,

тръбата на бунтовна синева.

Денят ще дойде приказен и ясен

и словото със полкове безчет,

страхът със двете си лица и блудната украса,

прободен ще съзре венците – думи

с музика на огнен словоред!

Орешец, 01.08.2017 г.