В дебрите сковавани от сняг,
дълбани от вихрушки сто години,
там някъде на ледения бряг,
момченце се роди със скромно име.
"Кръщаваме те в името на Балдур,
пред боговете наши многолики.
Нека името ти Тордур да е славно,
и нека се роди във тебе викинг."
И посрещнаха момчето на земята,
постлаха го със топло одеяло -
сякаш мислеха - след време, че в краката
той ще почне новото начало;
тъй както беше почнал Бури,
върховния и пръв от боговете.
И не даваха на никой да разтуря,
това с което радваха детето.
Растеше Тордур силен и безстрашен,
другите по смелост изпревари,
че крал дори от взора му се плашеше.
И стана първенецът на казармата.
Но в ден един зад страшната ограда,
се появи момиче чисто и засмяно,
а Тордур го видя и заповяда
да дойде да го посети във армията.
Но Фиона знаеше за всичките повели,
за всичките закони, постулати,
че жените от мъже са разделени.
И се затули надълбоко в храстите.
Но Лофн вече беше завладяла
всичкото във него, даже Фрея
сякаш във небето бе изгряла.
Толкова се беше влюбил в нея!
Дагр и Делинг сменяха се плавно,
минаваха се дните безконечни
и легендата за онзи викинг славен
сякаш, че разби се на парчета.
Тордур вече криеше си меча,
бе загубил точност при стрелбата
и жадуваше оная чудна среща
със жената от мечтата му.
Мазолите зараснаха и благи
блестяха вече дланите му, мощни -
а младият войник във плен на Браги
стихове редеше късно нощем.
"Моля те, блюстителко, Форсети,
доведи я пак при мене да я видя.
Подари ми твойте, мъдрите съвети
и път ми дай - при нея да отида.
Фриг, прекрасна майко приветлива,
заключи сърцето - спомен оттогава,
кога видях лицето й красиво.
Въглен дай от своята жарава!
И Сол, и Тор, и Один и Верданди,
помогнете ми! И тя ще бъде моя!"
Викингите от любов не страдат,
но ето че се беше влюбил Тордур.
... Хьодр вече духаше в небето
и студ скова стените на казармата.
Време за война дойде и ето -
отвънка бе събрана цяла армия.
С боен рог поведоха отряда,
кралят беше сам на първа линия,
а едно сърце в редиците му страдаше -
едно сърце сред хилядите викинги.
Но ето нещо в преспите изшава,
и падна шепа сняг от клона.
Едно момиче нежно се подаде
и затича се към някого. Фиона.
Целуна тя доспехите на Тордур,
той заплака тихичко под шлема -
душата му поиска да е волна,
но късно беше. Вече бе решено.
Провикна се Фиона със надежда:
"Войнико, ще те чакам след войната!"
И скри лице във своите одежди,
шмугна се в гората. И заплака.
Сякаш знаеше, момичето невинно,
че някъде край Брентфорд срещу Едмунд,
някъде след може би година,
Тордур щеше с гордост да загине.
И таз целувка беше й последната.
***
белeжки на автора:
Балдур - бог на мира, прераждането и справедливостта
Бури - Първият бог
Лофн и Фрея - богини на любовта
Дагр - бог на деня
Делинг - бог на зората
Браги - бог на поезията
Форсети - богиня на справедливостта, мира и истината
Фриг - богиня на брака
Сол - богиня на слънцето
Тор - бог на мълнията и битката
Один - бог на мъдростта и войната
Верданди - богиня на съдбата
Хьодр - бог на зимата
1016 година - множество битки между викинги и англо-саксонци. Викингите печелят, но губят важни сражения край Лондон и Брентфорд. Огромна част от войската на крал Еадрик е избита.
© Валери Шуманов All rights reserved.