ПОЕТ
Пак възседнах коня - лудия Пегас.
Храня го със дните и нощите пияни.
Неподвластен съм на светска власт.
Чакам да дойде още пролетта от лани.
Пак оставам вечер самотен Дон Кихот.
И оставих вятърните мелници на мира,
Къде подслон да търся за лудия живот.
Като мъдрец живея на стихове и бира...
© Мимо Николов All rights reserved.