... Това, че неразбрано говоря, не значи,
че човек съм различен, който не крачи,
заедно с теб - приятелю мой и любима,
заедно в ден и беда обозрима.
И аз като тебе съм, просто човечец -
в сърцето си нося горчилка и мед,
плача отчаян из леса, обречен,
с усмивка огрявам земята навред.
Но Фортуна божествен ми сложи в ръката
жегнат писец, а в дясно - мастило от кръв,
и ме остави да разплитам сърцата...
да измеря на Човека пъпната връв...