Един такъв наглед обикновен е
денят. Вали, липите пак цъфтят.
Наивникът, след дългото летене,
намери път към по-добрия свят.
Сред шепичката мокри изпращачи,
насила не заплака ни един.
Небето на тополите закачи,
светкавица, за своя блуден син.
Под мокро цвете песента се сгуши,
вървете си! Той беше единак.
В душата му сред смерчове и суши,
едно щурче редеше пак и пак, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up