От най-обикновеното нещо,
от най-прозаичните случки и думи,
ти, магически вещо,
извличаш скъпи парфюми.
Имаш вродената дарба,
оставаш отвъд времената
и щом светкавицата й те удари,
нямаш рани по тялото, а във душата
и през тези рани влиза светлината.
Когато застанеш над гроба
и зарецитираш своите рими,
ти повдигаш от земното й ложе, ...