Jan 18, 2018, 10:43 AM  

Поетическа Вселенометрия 

  Poetry » Phylosophy
414 3 6

 

Човек е точица нищожна във Всемира!
Две точки свързани с любов са си черта.
Три точки малки определят равнина.

 

Там дето равнините три пресичат се
Надежда, Обич и Тъга –
там мъничката точка на Поета се намира!

...

 

Любов - със точка напиши във мен поема!

Пред силата ти слаба е Смъртта!

 

Това което от Живота аз ще взема

е споменът за  тази красота.

 

 

© Ангел Милев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Понякога чертата на живота
    изглежда права и изпъната така,
    че тръгнем ли към себе си ще стигнем
    кажи-речи веднага и сега.

    Така е, да! Ала погледната от ляво
    или от дясно, за коректност на това
    дори погледнато във чисто огледало
    се забелязва в неа кривина.

    За туй понякога летиме към звездите
    Или пропадаме надолу, в тъмнина
    Ала човек не е пасивен злител-
    за него има ангелски крила.

    И за това, не ме съдете строго!
    И не търсете в мене само слабост и вина.
    Сега натрупвам опит и раста.

    Простете ме, ако ви наранявам много!
    Дарете ме със Свобода и Радост -
    по Пътя си до вас да повървя.
  • Много сполучливо хрумване, Ангеле!... И чудесна реализация! Поздравявам те!
  • Много ми хареса, Ангел! Интересно!
  • Това не е мое откритие, Приятели.
    Не е тайна - аз съм като огледало.
    Вашите творения са мое вдъхновение!
    Пазете ме! Черпете ме! 😄
    И моите успехи са си ваши.
    (гласувайте за монолога на дървото. 😃)
  • Хареса ми това "откритие, Ангеле!
  • Ехаааа! Може ли още малко? Моля!
Random works
: ??:??