Тиха самота
Тиха самота душата ми владее.
Тиха самота из градини сиви броди.
Като в ледена мъгла тъжна песен пее,
а в мисълта ми пламък бавничко проходи.
Тихо в гнездата си гарги се гушкат.
Луната невиждано сияе като слънце,
а звездите тайно нещо си шушукат .
Отново си останах като голо зрънце...
Тихата мъгла своите пердета разтваря
и чува се звън като пепел гореща.
Хрумва ми как ума си да отворя, ...