Поетите… Те нямат цвят.
Не са ни сини, ни червени…
По стръмни склонове вървят...
Навяхват глезени, колене…
Но не умеят да пълзят.
Излъчват бяла светлина
със спектър от човешки чувства…
И всъщност са едни от нас –
най-истинските в свят изкуствен.
Посока вярна, пътен знак...
Те винаги до теб ще спрат
от мъката ти да отпият... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up