Поетите пишат, когато са тъжни,
когато човърка им свредел душите,
когато потискат проявите външни
на слабост и горест, преглъщат сълзите.
Поетите пишат, когато се срине
мечтата им крехка да бъдат щастливи,
когато горчива усмивката им застине
и в мислите скупчат се облаци сиви.
Поетите пишат, когато не искат
на глас да изричат, че в тях се разлива
изгаряща болка. Не дишат и стискат
в гърдите отровата... И тя ги убива. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up