Поетът е душевен мазохист -
от мъката си вае красотата...
рисува я на белия си лист,
а след това го пуска по земята.
И после някой себе си намира
във леко тъжните му редове.
Сълзица-две в очите си събира...
Заплаква - чист, добър, като дете.
Поетът връща нещо на света,
което той отдавна е забравил -
отново дава му човечността
и минимум душа на ден спасява. ...