Съзирам тук поет да драска-
реди той римите в куплети,
показва морската окраска
и хората със себе си заети.
Поетът съзерцава туй море,
но с поглед замечтан и плах-
явленията описал е добре,
но да прогледне го е страх.
А тук се вихри частен интерес
в бетон, сковаващ всеки плаж-
стихията ни носи и прогрес,
а на поета му е нужен стаж.