Поезия

Mar 27, 2010, 12:37 PM

Poetry » Phylosophy

571 0 0

Невидима

В днешното полукълбо на мрака

се ражда сивата мъгла,

безизразна, прозрачна -

обгръща ни с гръдта си тя.

И полъхът навлиза в сърцата...

като ледената плът!

Една прекрасна снежнобяла кошница,

в нея скрит е днешният ни свят

и трупа се снегът в нея -

сякаш е невидим прах!

Колко струва да смениш сърцето си?

И дали завинаги ще е машина то?

Ще усеща ли онези трепети -

дето казват хората, че са любов!

Please sign in with your account so you can comment and vote.