Поезия! Какво е тя? Нима сълза,
с която да изплачеш любовта си?!
Спасение ли е или една съдба,
безсмъртие донесла паметта ѝ.
Река ли е? Или бушуващо море,
с което дъно нивга не достигаш.
А бреговете - пясъчните ѝ ръце
за тебе кули в злато ще издигат.
И в нежните звезди я виждаш,
блестяща в сънищата на покоя.
Луна ли е? А може би е Слънце!
Усещаш ли? С душата си е твоя! ...