П О Е З И Я  Б О Р Б А

Стига със смокини и бадеми

поезията си да храним,

има по-важни проблеми,

Истината трябва да се брани!

Както Ботев ни бунтува

със проблемите на своето време,

живата поезия да съществува,

трябва да зове,а не да дреме!

Който зрял е за перото,

важни Истини да отстоява,

да бунтува Духовете ни защото,

жестоко времето се накъсява.

Да не се озъртаме зад всеки ъгъл,

да погледнем Истината във очите,

който себе си и другите е лъгал,

ще трябва скъпо да плати лъжите.

"Под орехова сянка сам,"

с бутилка джин да се препирам,

такова аз не помня и не знам,

съзнанието ми не го побира.

Ботев пиеше във механата,

с хора винаги е било пълно там,

живота си отдаде във борбата

и след гибелта си не остана сам.

В борба с желязо и бетон,

редом с трудовите хора,

Пеньо даваше на бъдещето тон

и ни зовеше,да се борим!

Поезията кабинетна днес,

която шири се навред,

никому не прави чест,

не може,да ни поведе напред.

Красиво подредени думи,

а нейде не до там красиво,

Лъжи повтарящи се до безумие,

водещи във бъдеще лъжливо.

Само във борбата и в труда

истинска поезия се ражда,

Клокочеща,Ревяща,Стряскаща в съня,

Поезия способна,Да Възражда!

10.01.1989г.п.Усогорск