Взряла поглед в екран от светещи ванадиеви кристали,
облъчени от тънки снопи монохромна светлина,
събира в поле магнитно хиляди поетови заряди
и ги изстрелва в безкрайни кванти от електрически слова.
Коя е тя – дали на Нютон някоя от дъщерите?
Или на Айнщайн племенница с пламтящи кваркови очи?
Или може би събрала всичките закони на дедите -
дете излязло от теорията на вечността?
И колкото и да е относителна във своята поезия,
огъва абсолютно времето на нашите орбитни души.
И заискрява в бяло като наситен пламък от магнезий
в милиони нажежени плазмени лъчи. ...