Поезия от сламки и тревички
и разни други скъпи джунджурии,
но пълна е с любов – любов за всички,
и прихва в смели детски лудории.
Поток от смях и слънчеви – ръцете,
косата ѝ – небесно синя грива,
очите ѝ като тинтяви светят,
а стъпките в зелено се преливат.
С морето – дом, на пясъка –танцува
и думите си в миди ги намира,
наяве расне - сън недосънуван,
изплува от вълните – синя лира.