Поезията е картина на стената

забравена висяща си така...

Защо обаче чувствам в нея вятъра

и аромата на несъществуващи цветя?

Защо часовника от нея ми тиктака

и отброява ми секундите така?

и нежно ме погалва светлината

протегна ли към слънцето ръка...

И балерината във фина бяла рокля

танцува пак единствено за мен,

на ъгъла на уличката просяк

за левче благославя моя ден.

Поезията е кристално огледало,

подарък е, тъй нежен и чуплив...

Не знам дали от Бог или от Дявола,

но вгледаш ли се в него си красив.

Поезията е картина на стената

рисувана с божествена ръка

във нея оживява в миг Душата

щом я докоснеш със очи през Любовта.