ПОГАЛЕН
По дланите полепва самота.
Изричат устните единствено желание...
Опитвам се всевластно във нощта
да търся пак в упорство оправдание...
А може простата ми динамична същност
да бъде вързана пред криво огледало.
На сол стъклото ще взривя, ще пръсна
и няма да простя - налюбена до бяло...
А може тези мои длани светли
да тръпнат пак в очакване незримо,
разпръснали с любов мечтите цветни ...