Отчаяно опитвах да се върна
със гузната си памет в мойто детство,
мечтите си, когато в полет сбъдвах
и трудното бе повече от лесно.
Защо ли? Аз не вярвам в мъдростта.
Със опитът, човека става тъжен.
Живее в паралелния си свят,
където истина е само, ако лъжеш.
Какво, че съм научил сто урока?
Поуките не са по моя джоб.
Оказва се, най-вярната посока,
е тази на логичния ми гроб. ...