Sep 8, 2015, 7:44 PM  

Поглед от долу 

  Poetry » Phylosophy
1043 0 5
Облаците се топят
като захарен памук,
като детски грижи.
Само небето е вечно,
безкрайно,
необятно,
наблюдател,
повече знае от всички,
но защо ли нямо
и безлично?!
Кой би повярвал в нещо без представа,
само със надничане, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??