Нагледно розово настоящето,
но всъщност - оцветено в черни нюанси.
Страхуваме се от промени в бъдещето.
Стараем се да удържим везните. Търсим някакви баланси.
"Уж" не съжаляваме за пропуснатото в миналото.
Примиряваме се с това, което притежаваме.
Не тъгуваме за веч загиналото.
"Ред е на по-добро"- се надяваме.
Зловещо е, когато попаднем в съня
и към потеглилия влак безнадеждно протегнем ръце.
Неспособни сме и да обладаем мисълта...
Но изпратили "стария" влак, очакваме следващия с разтреперени нозе.