Понякога когато си помисля,
че съм спряла вече да дишам...-
прегръщаш ме с диханието си...
и виждам цветовете на живота...
И когато съм дълбоко заспала...
само с усмивка, толкова нежно
погалваш тъй събуждането ми...
че пеперудата излита от пашкула...
А когато се намирам в лабиринта...
изгубена, скитаща в ослепялата агония...
като славей запяваш нашата песен
и като феникс в огъня и се откривам... ...