Погледнах от дупката си нагоре
Погледнах от дупката си нагоре
И видях слънцето през решетката на прозореца
Прашно утро
Студ
Птиците са се вкаменили
Питат без думи
Искат
Но няма кой да ги закриля
Морето се е преобърнало
Излегнало се е на пейка
Кръстосало краката си
Подхвърля си монета
Пуши цигара
Говори с приятели
В близкия бар
Се надпиват пияниците
Погледнах от дупката си нагоре
И видях бъдещето си
Изнасилено и тормозено
От освободени престъпници
Построих затвор
В който да скрия болестта си
Сгуших се в себе си
И в един ъгъл затворих стените
И спуснах завесите
От моята дупка поглеждам
Горе свети
Там има много възможности
Да се върнеш долу променен
Усмихвам се
И разклащам решетките
Пуснете ме
Да видя пак цветовете
05.03.2007
© Десислав Илиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Талант си!!! Излез от проклетата дупка, разбий решетките и светът ще стане цветен.Когато си млад светът е цветен. Усмихни се и го поискай, този свят... този шибан свят, който понякога е толкова сив...но... единствен...
-
Интересно написано!
-
И аз се усмихвам
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
спирам да спамя, ще си чета мълчаливо. (: