Погледни ме!
Виждаш в мен косите бели,
уморените очи зад стари очила,
бръчки по лицето ми са паяжини оплели,
стъпвам бавно със бастун в ръка.
И това е всичко – аз за теб съм само Старост.
Изхабен, повехнал, немощен човек.
Сякаш, че ме няма-мисли твойта младост
нивга не съм бил, не ще съм занапред...
Чуй ме! Може името ти да забравям,
но в ума си кътам мигове безчет.
За живота имам дълго да разправям ...