Погребани клавиши на пиано,
изтляла под звездите серанада,
денят – нанякъде забързал рано.
И късен сняг, в душата ми нападал.
Три ключа сол, във въздуха висящи,
избухващ звук, съзвездие и рима.
Самотно клонче по стъклото дращи
и музиката става някак зрима.
Политам пак, а тялото проклето –
черупка куха, в стаята остава...
Духът отлита някъде, където
превръщам се в последната октава... ...