На дядо
Слязла е неусетно от ъгъла на небето,
когато аз може би съм сънувала хвърчила,
по стълба от сълзи, дръпнала е пердето
тихо и заплакаха райските слънца.
Оставила е белег блед по лицето -
къщата ни осиротя само за миг
и ме раздира онзи писък в сърцето,
сподавен в прорязващо болезнен миг.
Даже, струва ми се, стените над тебе плачат,
събрали толкова детски смях и игри.
Тя беше мойта къща, без тебе обаче ...